Кредитирането е сред най-динамичните сегменти на икономиката. Банките и небанковите финансови институции предлагат „за всекиго по нещо“. Точно така излиза, ако вземем предвид многобройните оферти за кредити „до заплата“, за ремонт на дома, за покриване на битови сметки, за студенти и пенсионери, за безработни лица и такива с лошо кредитно досие, да не говорим за потребителските и ипотечните кредити. Какви обаче са тенденциите на кредитния пазар?
Онлайн, онлайн и пак онлайн
В условията на засилена конкуренция, финансовите институции не остават чужди на потребностите на хората. Инвестициите в интернет обслужването са само пример как реално потребителите печелят от борбата на фирмите. Всеки пълнолетен гражданин може лесно и удобно да кандидатства онлайн и да усвои кредит, без изобщо да напуска дома или офиса.
Комуникацията между кредитора и клиента се води в платформи като Viber, Facebook Messenger и по имейл, а вече се появяват и първите чат-ботове, които на практика нямат работно време и са винаги на разположение. И ако това е „запазена марка“ на фирмите за бързи кредити, то е редно да признаем, че все повече банки излизат с предложения за експресни заеми онлайн, с отговор за одобрение до няколко часа, а често и без изискване за поръчители.
Въпрос на скорост
Междувременно, някои от фирмите за бързи кредити развиха клонова мрежа, спечелиха хиляди клиенти и публично доверие. Те отправят сигнал, че са алтернатива на банките, когато стане дума за гъвкаво обслужване, липса на бюрокрация и експресно отпускане на финансова помощ при нужда. Това е силен коз за печелене на лоялни клиенти.
Небанковите финансови институции се свързваха с клишета от типа на „заеми за бедни“, „заеми за неграмотни“, „заеми за безработни“, само че данните разкриват по-различна картина. Все повече платежоспособни потребителите се ориентират към услугите на небанковите финансови институции, просто защото им трябват средства на момента.
По-малко рискове
Плавното намаляване на дела на необслужваните кредити до около 10% говори, че потребителите по-добре управляват бюджета си, нужните и опасността да изпаднат в просрочие. Наличието на изобилие от информация в интернет и възможността за сравняване на офертите за кредити и условията по тях определено помагат.
Все пак, средното за Европа ниво на т.нар. „лоши кредити“ е около 4%, така че в България има какво да се желание по отношение на сигурността, превенцията от измами и финансовата грамотност на потребителите. Най-важното, което трябва да знаете и да съобразявате: месечните вноските по кредите не трябва да надвишават повече от 40% от нетното ви възнаграждение, тоест чистия доход.
Движението на лихвите
Финансистите не очакват резки завои, а плавно движение на лихвите по потребителските заеми (над 8-9%), както и ръст на лихвите при жилищните и ипотечните кредити (над 4%). Това е напълно нормално в условията на свободния пазар, където кредитирането може да бъде и спасителен пояс, и трамплин за бъдещи успехи.
